Прах и листа, и минорни отблясъци светят
в снощната улица, минала тихо край тебе.
Стъпки, чадъри, стара количка, билети,
танц на обувки, клошар, късче скъсано време..
Толкова сенки по нея, паважни, стопени...
Късно оставени, още по - късно прибрани.
(Двете акации в края и тръгваха с мене,
къщните прагове смитаха тихо гласа ми.)
Само дъждецът, сиротно поседнал в тревата
още личи по контура на бледия спомен.
Нощната улица, сляпо познала ръката ти
прах и листа колебливо в сърцето ми рони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар